Къщата на сем. Калън.

- Е, все пак без теб това щеше да стано по бавно. - и той се разсмя. - Ако искаш остани да се позабавлявам у нас..
Джей се позамисли и кимна.
Аро, Марк и Кай се "изпариха и останалите влязоха в къщата...

-Не-каза моментално Едуард.-Е,аз ще се прибирам вътре.Една почивка ще ми е от полза.

Алис излезе напред.
- АААААААА!Тези ме вбесиха да ги свършим набързо.Емет?!Джейн?!
Едуард и останалите също се вбесиха новата малка групичка се приближаваше бързо....
Карлайл разгневено излезе напред. За пръв път можеше да излезе извън контрол.
- Писна ми от вас!
ЗА около минути 8 новородени бяха мъртви.Карлайл искаше да се осамути и само каза:
- Е, благодаря ти Джейн.Мисля, че това ми е достънчно за близките 100 години.
Семейството му се разсмя.Дори и Есме, която попринцип беше твърдо да убива....
Отпред остана само Алис, която се разбъбри с Джейн, но скоро се сбоггуваха и Джей изчезна в мрака....Алис гъвкаво влезе вкъщатат и отиде при Джаспър....

Розали остана навън. Седна на един камък и се замисли. Извънднъж се чуха тихи и бързи стъпки. Тя се изправи и застана в бойна поза. Стъпките приближаваха. Тя наостри слух. Чуха се тихи гласове, които спореха. За треи или четвърти път през това денонощие се появиха сенки при дърветата. Розали изръмжа. Това беше доста неразумна постъпка. Гласовете спряха и от гората излязоха 7 вампира. Но този път не бяха млади. Приличаха малко на румънци. Розали отново изръмжа и скочи стръвнишки към най-близкият. Другите моментално реагираха. Розали затаанцува някакъв странен, грациозен танц. Играта загрубя. Розали беше повалила трима от тях но оставаха още четирима. Тя се оказа в клопка. Тогава и хрумна нещо. Тя изръмжа отново и се хвърли върху единият-повали го. Продължи със същата тактика докато не остана един. Тя се разсея за момент и се оказа на земята на път да загине...

Ала тогава от къщата изскочи ръмжейки Алис. Тя свирепо се нахврли върху вампира.Той беше силен и не успя да падне на земята.
Точно в този момент от къщата изхвърчаха Джаспър и Емет...Те отстраниха вампира много бързо.Алис отиде при Розали,която бе малко объркана...

Розали грациозно се изправи
-Изникнаха от нищото-каза тя-успях да поваля повечето но..-тя въздъхна и седна на земята-аз съм слаба за нищо не ставам

Карлайл спокойно заговори.
- Джейн, не искаме неприатности.Ние нищо не знаем....Или поне аз, Едуард, Бела,Емет,Алис и Есме...Джспър, Розали, напоследък сте дпста самотни - с тих тон заговори Каралайл и се обърна към тях.Алис и Емет също се обърнаха....
Тогава Розали и Джаспър...

...се изправиха.Розали заговори:
-Самотна определено не съм-каза тя рязко на Каралайл-Не разбирате ли. За нищо не ставам вече. За малко 7 вампира да ме победят. Даже имам чувството че погрознявам, което не е възможно-Розали изръмжа силно-Пълна развалина съм и преди малко това се потвърди. Някакви си 7 вампира щяха да ме убият-Розали се хвана за главата

Алис се присъедини към разговора.
- Хей, Роуз, знаеш,ч е можеш да разчиташ на мен!А и въобще не си погрозняла - разхубавила си се!Косата ти има по -хубав цвят.....

Розали се усмихна
-Много сте мили-каза тя-но аз едва ли ще си простя някога

Алис, Емет и Джаспър моментално се съгласиха.
Джейн се засмя на ентусиазма им .Карлайл и Есме също се сеъгласиха.Останаха само Едуард и Бела,която от доста време играеше с тях по обясними причини.Слем малко по лицето и се разля широка усмивка и погледна дяволито Емет.Алис ги забеляза и звънко се засмя.
- Май ще има добра бура.Пдходяща за настроението на Емет и Бела. - подчерта и другуте също се разсмяха.Джаспър и Алис отидоха да се преоблекат и да вземат бухалките,защото сем. Калън никога не използваше ръкавици.Другите се пръснаха и след пет минути 3 от колите бяха готови и потеглиха...

Розали се смути още повече. Тя се прибра с наведена глава. Това не беше присъщо за нея. Но явно по някаква причина беше наранена и тя знаеше точно каква е тази причина. Очевидно беше почти убита от банда вампири, след това всички взеха да я съжеляват, а това най-мразеше. И за капак на всичко съвсем забравиха че и тя беше при тях и като нищо тръгнаха без да се сетят за нея. Това им поведение не беше присъщо за тях. Те не бяха толкова...толкова...разсеяни. Какво ли си мислеше? Та те я забравиха.Тя реши да полувувва за да отбие времето.

Приближих се до къщата на Кълънови. Отвътре все още светеше. Почуках и ми отвори Розали.
- Какво правиш тук?
- Благодаря, че ме поздрави - отговорих с ледена усмивка. - Може би дойдох да ви предупредя, че наоколо има върколаци - след секунди всички бяхме навън.
- Но как... - недоумяваше Алис.
- Много просто. Искат да ни..По-точно ви избият. Не знам защо. Мислите им са объркани. - точно тогава се видяха няколко сенки.
- Е, какво ще кажете? Не седете мълчаливи. Пак ще трябва да ви помагам... - почти винаги си бях надменна, но бях сигурна, че ще бъда от полза на Кълънови. Надушвах доста върколаци...

Емет изпуфтя и ме погледна.
- Колко са?
Сбърчих чело, всеки можеше да ги подуши бяха 9, но ''видях'', че се проближават още толкова.
- Осемнайсет. - прошепнах, другите погледнаха недоумяващо. - Не знам как и откъде са се взели те, но ще дойдат...
- Какво искат? - попита ме Карлайл
- Ехоо, не съм Едуард за бога!
-Ам, не знам - обади се тихо той. - Мислите им са неясни, объркани, сякаш контролирани от някой, нещо...
Тогава видях,че Джейн се смръщи...

Едурд започна, но аз го прекъснах.
- Джейк?! Т...той е.... алфата...
Бела погледна недоумяващо.
- Но, той ми обеща, каза,че никога...Не! - тя се стовари немощно на земята, но Едуард я хвана, виждах силния гняв, който го обхвана.
- Ед, спокойно, Джас огледай бързо окръга на къщата... - започна Емет, ето затова обичах брат си, винаги имаше някакъв план, не винаги беше най-добрия, но поне ни караше да измисляме по-добри.
- Не! - Възразих аз, нямаше да остава Джас сам. Емет ме погледна с поглед,който не търпеше противопоставяне.
- Виж, Алис знам , но той може да се оправя сам. - съгласих се.Джас ме целуна по челото и тръгна. Междувременно Карлайл, Ед и Джейн спореха оживено, но нещо липсваше...
- Роуз! - изстенах аз. Ликът на Ем веднага се промени. Кимнах му да я потърси, той ме разбра и се изгуби.Тогава...

- Искам единствено да разкъсам тази долна пиявица. - Джейк изръмжа.
- Не , Джейк, обеща ми, че ще ме обичаш и ще си ми прител!
- Съжалявам, Белс.
Видях, че очите му се изпълниха с мъка.Уф, двете с Джейн едновременно изпуфтяхме.Попринцип аз си падах по драмите, но този път...
- Виж, Джейкъб винаги съм те харесвала и продължавам да го правя.Знам, че те боли от факта, че Бела е вампир....Може да постигнем някакво споразумение... - харесвах това момче, но се беше променило...
- НЕ! НЕ МОЖЕМ! Тя е..е.. - но Джейн нервно го прекъсна.

Тогава Емет изскочи от гората.
Блъсна двамата и те паднахана на земята.
- Хайде стига толкова. - Розали изскочи зад него. - Не искам никой да е наранен.Ед, влез вътре. - Едуард изръмжа, но лесно се примири. - Така Джейк, стига! Бела е вампир неуспорим факт просто се примири, както каза Джейн, сега да си ходииим.Не знам как ще се погодите, но трябва да го направите.Не искам повече да се бия, странно, но факт. - ПОвечето само кимнаха. Джейк остана треперщ, накрая се овладя.Кимна на другите и те се обърнаха.
Джейн и Емет останаха да ми пазят гърба. Аз пристъпих напред и отидох до Джейкъб.
- Хей, не мога да кажа, че нешата ще се оправят, но ше опитаме да измислим нещо. - Той кимна бързо и се изгуби в гората...