В най-дълбоките дебри на гората....

В най-дълбоките дебри на гората се намираше замъка на Джейн Волтури....За разлика от Волтурите, тя не живеше в Италия, а сама, в гората, далеч от света...

Джейн стоеше в стаята си. Тя сякаш чу някакъв шум, но беше пълна тишина. Стана грациозно, но бързо и излезе навън. Тя се огледа. След това тръгна към началото на гората...

Джейн се прибра у дома. Тя отиде в просторната си стая и започна да пише нещо, с красив, леко наклонен почерк. Тя погледна през прозореца. Беше тъмно като в рог. Тя легна на дивана и се замисли....

Джейн въздъхна. Тя стана и погледна навън. Замириса й на неприятности. Излезе. Беше тъмно. Тя тръгна към началото на гората, а луната я огряваше със светлина...

Джейн седеше до прозореца и съзерцаваше нощта. Четири месеца всичко наоколо беше толкова тихо. Тя беше сигурно, че в най-скоро време ще дойдат неприятностите...Или приключенията. Вампирката се излегна на широкото си легло. Надяваше се, скоро някой да я посети. Беше й дотегнало от скука...

Късно вечерта...Пълнолунието огряваше просторната поляна на двореца. Бях отворила прозореца и се усещаше лек повей на вятъра. Затворих очи и се замислих...И след около две минути подуших нещо...Нещо, което изобщо не ми харесваше. След една секунда вече бях на прозореца и гледах навън. Луната бе толкова пълна и голяма, сякаш щеше да ме погълне. Изстрелях се от стаята и излязох навън. Тръгнах по миризмата, която все повече се отдалечаваше...

» Гората